От нищо - нещо: подновяване на старата баня

Напоследък, когато се говори и пише за баня, сякаш се приема за даденост, че става дума за ново жилище, в което банята е още на груба замазка и всичко, което трябва да направим, е да развихрим въображението си. Наистина, ако се нанасяме в  новопостроено жилище, нещата стоят именно така; ограничени сме единствено от бюджет, площ и собствените си представи за банята. Само че в живота по-често се случват други неща. Нерядко събитията и обстоятелствата ни хвърлят в неизвестното и преди да разберем какво става, се оказваме притежатели на санитарни помещения, надхвърлящи и най-страшните ни кошмари. Наследствен апартамент, квартира под наем, къща с външна тоалетна - съдбата може да си поиграе с всеки от нас. Въпросът е - какво да правим тогава? Търсим в интернет, разлистваме безброй пъстри брошури, но отвсякъде ни се усмихват купища модерни стоки, които не се вместват в отреденото им пространство или допълнителните разходи за тях не се вписват в изненадващо пренаредения ни бюджет.
И така, в най-честия случай разполагаме с помещение - баня и тоалетна. Подът е мозайка, стените са до определена височина облицовани с плочки. Какви са самите плочки - това зависи само от късмета ви; обикновено те разказват историята на социалистическата мода или просто кога какъв модел е имало тъкмо във вашия град. Може да са чисто бели и налепени на четири реда по средата на стената (оригинален вариант при предаването на блока в далечното незапомнено минало), а може да са и цветен модел, налепен допълнително, за чието намиране и доставка бившите собственици биха могли да разкажат история, съперничеща по обем и перипетии на последния турски сериал. Трудно е да си го представим, но зад наивно изрисуваните цветчета и фигурки на старите плочки понякога се крият истински житейски драми. Разбира се, вие си казвате: "Всичко това ще се махне. Сбогом, минало. Отиваме на пазар!"
Именно тук започва същността на историята. Често си мислим, че знаем какво искаме. До момента, в който се окажем в магазина, заобиколени от безброй различни модели плочки, гранитогрес и допълващите ги фризове и безброй цветове материали за фуги. Изненадата от разнообразието е даже приятна, но какво, ако се получи обратното? За тези, които не вярват, че е възможно, потвърждаваме - има такива магазини. Има места, където изборът е сведен до десетина модела или още по-зле - до един или двама производители; сякаш времето е спряло и сме отново в 1984.
Разбира се, вие сте подготвени за пазаруване: всички необходими размери са внимателно снети и грижливо записани, квадратура на пода и стените са пресметнати, местата на необходимите предмети са указани в скицата, която носим във вътрешния джоб; в сметката ни има достатъчно пари, така че започваме!
Някъде доста след вратата намираме скучаещ служител, който премигва сънено. Обяснимо е - дошли сме точно след отваряне на магазина. Прозявайки се, той ни повежда към желаните от нас стоки. Докато съпругата критично се взира в плочките, търсейки абсолютно точния нюанс, за който си мечтае от цяла година, вие се упътвате с делова крачка към отдела с тоалетни чинии, моноблокове и бидета. За нещастие разположението на помещението ви не позволява поставяне на моноблок, освен ако не ви се кърти и ремонтира в близките шест месеца, затова сте решили просто да смените старата неудобна тоалетна чиния. И ето първата изненада - изслушвайки вашите подробни изисквания, продавачът приближава едно от изложените изделия и бодро казва "Ето я!", не оставяйки и грам съмнение, че търсената от вас стока е единствена в целия магазин. Тъй като сте се въоръжили с търпение и настроението ви е добро от сутринта, си казвате, че в това няма нищо лошо, все пак това е само тоалетна чиния - какво да и избираш толкова; и спокойно преминавате към мястото, където се намират необходимите консумативи и материали за поставянето на същата чиния. Нищо страшно няма, че продавачът свива рамене с думите "Избирайте си" - нали затова си водите майстор.
Докато се занимавате с тези необходими подробности, жена ви вече е харесала точните плочки. Показвате ги на продавача...и след кратък поглед следва зловеща пауза, придружена с мърморене от сорта на "Да видим дали ги имаме в наличност..." Кулминацията на сцената приближава, когато, искайки да ви препоръча подходящо казанче, продавачът щедро махва с ръка към съответната част от магазина: : "А, избирайте си!" Както вече казах, добре, че си водим майстор. Няма да описвам подробно всички моменти от пазаруването, тъй като те си приличат. Общото в тях е, е че или няма избор, или, сме оставени да избираме свободно сред неща, от които не разбираме нищо. Все пак, след дълго обикаляне и доза перипетии, списъкът с необходими неща е попълнен и ние се озоваваме на касата, където с въздишка на облекчение вадим дебитната карта...но само, за да чуем изумителната реплика: "Не работим с карти!"
Разбира се, първо мислим, че не сме чули добре. Но продавачът повтаря с кисела физиономия едно и също - не, не работим с карти, излиза ни много скъпо. Вие знаете ли колко ни удържат за всяка транзакция? Не, не знаем и не ни интересува. Обаче знаем, че никой нормален човек не тръгва с хилядарка в брой, дори и когато си прави нова баня. Имаме два избора - тичаме до близкия банкомат, където всеки от семейството тегли пари или захвърляме всичко и отиваме в нормален магазин.
Без да споменавам имена на градове и фирми, твърдя, че авторът на статията е преживял тази ситуация и я описва без елемент на художествена измислица. Дали ще я преживеете и вие - е, изборът е ваш. Имайте предвид, че в Магазини Баня Стил нямате шанс за подобни екстремни преживявания. Тук персоналът е компетентен и по желание се плаща с карта. даже може да си уговорите транспорт.